Колко пъти сме вървели, а стъпките ни са водили назад ?
Колко пъти сме се срещали, без да сме  познавали собствените си очертания?
Колко от емоциите  ни са ставали храна за другите ?
Колко време  трябва , за да поемем към следващото откровение ?
Колко пъти сме палили мостове, без представа за съществуването им?
Усмивка, поклон и продължавамe.
Следваща спирка - БЕЗВРЕМИЕ.