Защото може и така ...

Случвало ли ви се е , да заобичаш някого толкова бързо и толкова силно, че чак повече от самият себе си? Имали ли сте мигове, в които сърцето ви спира в мига в който чуете гласа му? Да обливате с топлина тялото си, при всяка негова усмивка ? Да броите секундите от обаждане до обаждане ?
Сега прибавете към това и страха, всичко това да не свърши, да не го загубите безвъзвратно, да не потънете, да не сбъркате, да не стъпите върху тънкият лед на различната емоция.
и ще получите прекрасната супа от влюбване.
Не пораснах ли вече за това?
Всеки път е така, политане, безкрайното на синьото, пеперудено.
Занизват се дни, нови лица и трепети.
А после дните ти стават на нощи,
приклещваш душата на другия в плен
и става по - трудно да дишаш без него
да търсиш без звук обичта и тишината.
Приятно сънуване.
Другото е суета на  индивида.
Виж, тази игра е без мен.
.