четвъртък, 12 април 2012 г.

Когато две е равно на едно

Влача думите след себе си. Там е и вчерашната вечер.
Кънтенето в главата ми е сякаш смесица от наздравиците ни и звън на камбани.
Часът е точно три. Продължение.
Какво си казахме ... ? Дали остана нещо между душите  ни....?
Посипахме остатък от минало и после търсихме и перлите разпръснали  се пъргаво по паркета.
Изтривахме с ръкави остатъците от червило и спомен, така си измислихме и правилата за нова игра.
Събирателното на разделителното. Между нас стоят две чаши, две истории, салфетка с последният стих на онази кукувица с палтото от норка и повода ,че се познаваме.
Отмерваме секундите с глътки, размиваме желанието да се разделяме, поредно вдишване от общото мълчание...историята свършва - три часът е вече.

Няма коментари:

Публикуване на коментар