Паралелно съществувам.
Мисълта, че мога да пропусна и секундата усмихнато, ме кара
да не обръщам и внимание дори, на турболенцията на случващото се.
Отмивам с длани прозрачното на картината без теб.
От мисълта се ражда пяна. Поредната история с финал.
Летенето не е било за всеки, но този път летежа е и с мен.
От вятъра очите ми са винаги напред.
Къде си ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар