Кръв остава под ноктите ми.
Кръв от думите ти казани днес.
От това,че не чуваш посланието,
че няма утре ако то е без теб.
Уморих се да трябва да мога.
Уморих се да ровя пръста.
На надеждата утре да има...
Уморих се, дано си в съня.
Пращам дъха от мълчанието, моето.
Пращам пътят на доста тъга.
Откровеното, казаното минало.
Утре пак, нова с кръв и с нова следа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар