вторник, 10 април 2012 г.

Втора сцена, трети дубъл


-Само не ми казвай, че имаш нужда да чуеш това :
Усмихваш деня ми, усмихваш и мен самата.Устните ми отдавна бяха забравили какво е .
Дъха ти ме кара да тръпна в желаниe, топлината на дланите калят и душата ми, Истинска, такава се чувствам в обятията ти.
-Така добре ли е?
Извинавай, забравих и тръшването на врата....
Какво стана с усешането на онова, извън думите?...
А да, това го оставихме на превода...От човешки на човешки...
Приятна вечер на силното ЕГО..Добро утро , на всичко останало в точките...

3 коментара:

  1. имаш правописни грешки...на човешки!

    ОтговорИзтриване
  2. абе този анонимният, със силните забележки, защо не смее да си напише името? сигурно е под нивото му да се покаже, ама и без това си личи кой е... съветвам го от сърце да си завре граматиката (на човешки) където си пожелае.. .
    а ти си гледай живота, в него няма нищо по-важно от спокойстовето и уюта на душата ти. прегръщам те! (мечка)

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте и на двамата,
    Уважаеми анонимен, дълго си мислих над вашите думи... явно грешката - човешка е в неразбирането ви на думите ми - не е голяма драма, благодаря ви все пак, че сте се спрял за минута -две в блога ми.
    Мила ми Rancho Relaxo, и го гледам тоз ти ми живот и го живея, пък и спокойствие му отдавам.Прегръдки и за теб.
    На всички останали - Пишете, четете и лудейте.

    ОтговорИзтриване