вторник, 7 август 2012 г.

Движение в покоя

Слънчогледови спомени.
Средно статистически хора.
Упорито надбягване с пороците и пропорциите на приличност.
Голяма доза, обилно полята агония.
Не ми пиши писма.
Душевната  ми регистрация е друга.
Приеми ме такава отвън.
Интериорът ми е до меланхоличност мекушав.
Защо съм гневна ?
Защо минутата е равна на безсилие?
Защо провеждам всекидневна битка със самата себе си ?
Дори и отговор не чакам.
Отдавна съм го пуснала в бутилката на миналото,
преди да знам въпроса.
Протяжност на емоция.
Истеричност и умора на фибрите.
Сложи и  край на днешната мелодрама.
Измисли ме по нов начин.
Облечи ме в бездушие.
Покажи ми посоката
и после пусни ме от погледа си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар