понеделник, 20 август 2012 г.

Сегмент

Озадачават ме погледите.
Секундното мълчание на празнотата, става вечност.
Отвяното, прераснало в потоп на тишината.
Откъсвам призраци, полагам ги в стенание.
Духовен пир и фойерверки от желание.
Дали ще чуя викове на утро?
Преглеждам всеки опит за катапултиране.
Отхвърлих строфи и куплети.
Днес дишам с пръсти, бързи думи и полепналите в косите ми конфети.

1 коментар:

  1. Янке, време е за пиене. Не знам какъв обет си дала, ама НЕ-пиенето не е хубав аработа, да знаеш... :*

    ОтговорИзтриване