вторник, 22 май 2012 г.

Среднощен танц на един крак


Кучетата лаят.
Политащо от осмият етаж яйце. Вик " Марш" и нощта става тиха.
Привидно тиха.
Не знам как е било на Титаник, колко е била най - силната преживяна от мен турболенция, какво е степенното делене на скалата на Рихтер друснала Япония и  други нервни мои клатушкания. Ушите ми изпадат в кома. Отронвам вик, ама и аз не знам, това страх ли е или реакция на спящите ми органи. Ръката на спящият до мен и трезвото му - "Стани, спокойно" и шеметният ни танц по гащи от леглото до касата на вратата. Какво правим посред нощ под нямащата и 20 см. каса ? Там ли скриваме надеждата, че ако умрем , поне сме двама.
Квартал на столицата заприлича на сирене ементал, от светещите прозорци.
Страхът  на хората става  непринуден среднощен купон.
Природата не спеше в 3. Тя имаше за цел да сплоти съседските отношения и да повиши потреблението на мобилните оператори. До девето коляно проверка на наличният състав. Един и същи разговор - " Леле, как ни разлюля, при вас как беше? Има ли поражения ?"
Изнервени кикоти, малоумни съседи използващи асансьора, но пък чули някога, че в случай на земетресение се грабват възглавница и русенско варено. Пилене на гуми и отново кучешкият лай. Към 6 вече никой не се сеща за сладките сънища. Ококорени очи се взират в екраните на компютрите си, пък дано разберат , колко е било сърдито сърцето на Земята.
Следват, пропуканите фейсбук стени с УНИКАЛНИ подмятания, статуси и молби, някой да спре тресенето на лунапарка. Е няма що, страшен купон в масовият ПАТИЛАНЦИ ЛЕНД.
Подреждане на паднали предмети, ни карат да си подредим и празните мисли, стигащи до умозаключения от висш пилотаж - Трябваше да си направя застраховка? Къде си заврях задграничният паспорт? Леле, бурканите в мазета са направили мазало. Бе, айде бе, нали оцелях.

Улиците в 9 часа. Хора с подпухнали очи се разминават със събратя по неспане и с поглед на survivor - и продължаваха по пътя на сомнанбулството. Офиси пълни със среднощни разкази. Чудесен сценарий тип хорър.Това ще е денят с коефициент на полезно действие равен на безхаберието ни.
Днес дори третичните трусове, ще са само в душите ни.
Хепицентър на воайорските ни същности и любопитството, дали няма Той и Тя отново да се срещнат и потанцуват под касата на вратата.

1 коментар: