неделя, 20 май 2012 г.

Защото има и утре

Започвах да пиша това и спирах доста пъти.
Може би защото, не можех да се примиря с факта, че живея в страна, където отдавна символът не е розата, а цъфналите найлонови пликчета.
Родината ми е на едно от първите места , но не по красота , а замърсяване на въздуха .
Каква гордост само,а ?
"Българин да се наричам, първа радост е за мене" - закънтява в главата ми и ми иде да си глътна цигарата в мига в който я паля.
Като всеки млад човек, си задавам въпроса -  ЗАЩО ?
Та този, на вид безобиден въпрос, ми създаде куп неприятности в на вид спокойната ми сутрин.
Защо? Каква е вината ми?  Защо тази статистика така разлюлява съзнанието ми, нали всичко си е като вчера? Защо точно днес реших да се вълнувам от това?
И докато инертността не бе връхлетяла в ежедневните ми задължения си спомних.
" Да почистим България за един ден ".
Инициатива симпатична, но видяхте ли какво се случи в столицата.?
Почистване на домовете, таваните и мазетата. Ненужните вещи се ширеха по улиците и ставаха единствен техен господар. Маси, столове и буркани се смееха ехидно..Каквото беше нужно, на когото беше нужно - разграбено. Другото - другото подритвано и до днес.
Истина е ,че се пробвахме да пооправим градинки, полянки и паркове, но и тук ще бъда от тези, които негативно ще се изкажат. Факт, лично аз почистих около едно дърво.
Не че се преработих, дори не ми костваше усилие, но така де- чистя аз.
Какво се случва час след моят УНИКАЛЕН АКТ...СЪЩОТО. Наперен господин, фрас фаса до дървото. Детенце- мац дъвката вкупом с обелката от следващата. Билет, найлонов плик, и още обелки от вкусни вафли- тряс, пак дървото им е къща.
Като си спомня за това, започвам да си задавам въпроса" ЗАЩО " все по - рядко.
Та то това си ни е природа. "За природата от природата "- това измислям за лого на държавата ни. После бързичко пускам една въздиши и едно " По дяволите "и ми минава.  Но въпросът ЗАЩО ме следва по петите дори и до банята. Спомних си един надпис в австрийски хотел -
" Помисли си хубаво, водата е за всеки, но е безценна. Трябвали ти толкова вода, докато си миеш зъбите ?". Веднага спирам кранчето, но ЗАЩО  - то е там. Защо това не си мисли моята съседка, която за 4- ти път от месец насам си мие балкона по час? Чистница е , спор няма, но как не и идва на акъла, че толкова вода отива по спретнатият и балкон,че ми пресъхва устата само като си представя." Да му плиснем вода за късмет" - Виждате ли, то от там си идвало нашето разхищение, още от поверието да сме късметлии.
Между другото, видях бялата лястовица -  Не, не Йовковата от  " По жицата ". Новите автомобили. Ще кажете -"  Голяма работа. Лъскави возила навсякъде " . Да де, но дори и лаическата ми натура разбра, че това не са обикновенни  коли, а тези на бъдещето. Елекромобили. Без шега, това ме накара да си помисля, че явно не е спряло времето и за нас.  Ето един от най - лесните начини да си изпросим още малко въздух и още малко бъдеще. Надявам се, по чисто народопсихологична причина, да не опорочим и това начинание, защото наистина можем да се окажем само с надеждата, че бялата лястовица съществува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар