Статус - НЕверен

Мълчаливо, изпълнено с безмилостни елементи на разсъждение.
Кога една лъжа става истина ? Лъжливо ли е чувството на трепета ?
Кога успяваме да кажем и на себе си, че не всичко е както преди?
Страхуваме ли се? Поглеждаме ли хората пред нас и казваме ли им,че всъщност сме попаднали дълбоко в очите им, за да намерим спасението си на собствените си души ?
Обичаме ли се достатъчно, дотолкова до колкото да си признаем ,че грешим....?
Да вдигнем толкова високо и главите си, за да вдишаме от разреденият въздух на случващото се ДНЕС ?
Ако повтаряме с мантрово  усилие, че щастието е част от нас, вярата в това ще става истина, по истина от това, че мълчанието ни е част от безумието на собствените ни страхове.