Без право да делител

Дърпаш на конец трохата, с която искаш да ме съблазниш.
Да напълниш устата ми с емоционална диария.
Ето ме, провесила крака, от своите 36 етажа.
Едната обувка бавно се свлича от стъпалото ми, сякаш да ми покаже, как не всичко зависи от мен.
Да, аз вече не съм най -най, че после да е и по.
Друго е вече.
Диафрагмата ми вие от болка, от всичките вопли по теб.
Очите ми - избодени с карфици и те кървят.
Къде съм ? Изгубената ми душа тича в друга посока.
Все едно е тогава,  в какво ще превърна, никога не облечената си венчална рокля.
Подареното слънце стопява конеца, от трохата, троха е останала само.
Дърпай, пътят си знае конеца.
Мене ме няма.
Преядох  - честито.