Сресвам косата си на път.
С ловко движение се обвивам със снобария.
Ето ме, готов продукт с пазарно позициониране.
Токчетата ми пробиват паважите.
Всявам разкош и въртя бизнес планове,
докато се опитвам да не падна в образа си.
Пет минутна обедна почивка за белите ми дробове.
Огъвам превъзбудата от възмутата.
Колко малки човечета сритвам,
а те упорито пробиват съзнанието ми.
Събуждам алтерегото си и гледам безпосочие.
Хвърчилото е последното, което си спомням.
Уморено, изоставено, захвърлено.
Спомен за минало свършено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар