вторник, 24 юли 2012 г.
Капкова терапия
Сутрин е.
С роботизирани действия правя закуска.
Измивам лицето от бързото сънуване.
Отпивам от чашата с кафе.
Поглеждам те, за първи път те виждам така.
Спокоен, спящ и леко беззащитен.
Стягам косата си на опашка.
Приготвям и лев за билет.
Пробивам ръката ти.
Потеглям по пътя си.
После часове на вглеждане в хиляди отворени прозорци.
Пропускам случки.
Поставям си рамки.
Посягам към безвремието.
Присмивам се на фобията си от врабчета.
Протягам мечтите си до скъсване.
Прибирам вечерта на лунна светлина...
Полагам душата в дланите ти .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар