понеделник, 9 юли 2012 г.

На един кръг разстояние

Ето това е. Виенското колело на живото, което върти с пълна сила до умопомрачаване и клострофобиране на разум и душа.
Един ден се чудя и мая, трябва ли да дам лев и петдесет за да се возя в маршрутка, която след минута съм принудена да бутам. После ококорвам очи от новият маршрут на рейса - точно през тротоара пълен с хора. Прекрасна транспортна политика.
Докато вая в съзнанието си план за оцеляване, храс - нова спирка на живото ми.
21 век се слави с добра комуникация тип мобилна. Да де , ама на 2000 метра надморска височина, явно не само въздуха се разрежа. Разреденият ми обхват успява да фиксира и обаждане, което промени семплият ми, но що годе рутинен живот.
Без подробности. Не мога и да описвам какво видяха очите ми, какво изпита съзнанието ми и как прескочих комата на духа си.Оцеляване. Новата дума мото. Сграбчването на живота, прескачането на поредните препятствия и погледа към въртенето на собственото ни виенско колело от друг ъгъл. Та вчерашният ден изглежда нелепо прашен и наивен, на фона на днешният.
Откриваме ли себе си след стрес или просто подреждаме приоритети? Това ли е знака, че егото ни няма смисъл един без друг?
Защото днес ме боли за друг,повече от колкото за мен.
Сега усмивка, поклон и ново завъртане. Разпервам ръце и сграбчвам денят, мига и теб. Дръж се здраво, защото няма да те пусна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар