А в рамката нямаше портрет

 Понякога си мисля:
Къде попаднах аз, при това без да имам нито вина , нито желание ?

Странно движещи се маршрутки, рейсове , които подминават спирки, смърдящи таксита, криви физиономии, на уж вечно прави хора, чесън повече от парфюм - ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ.
Гарнирано с неразбирателството между хората, болката релефно застояла на лицата им и ОПИТ - спрял в самото си начало. Не, нищо няма да се промени. Стоя и чакам естественият край на мисията си. Осъзнаваме ли изобщо какво е призванието ни ?
Пиенето явно  не е  за всеки.
Аристокрацията на джоба и простоватост на душата.
Виждам го около себе си.
Хрисимо начало с грубиянски край.
Дяволът в нас, реалия около нас.
Сложни отношения  на простовати ефекти.
Стъпки в чаши, оставящи нощите самотни.
Откровението явно не е за всеки.
Смелостта на индивида и страха на обществото.
Усещам го с фибрите си.
Желанието да си истинен, а вкаран в рамката фамилиарно и фалшиво.
Сложни отношения  в  простички факти.
Думите загубили значение, изляни с пълни кофи.
Връзките не са за всеки.
Терзанието на съществото и гордото застанало на пиедестал Его.
Подозирам го във всеки.
Очакване и пауза в развитие.
Сложни отношения на прости трептения.
Сбъркани общи кодове.
Сълзи в очите, оставящи двойно значение.



Между другото, тази година няма да се правят черешови топчета. Голям проблемацион с черешите - гърмели още по време на буря, земетръс и кражба.
Това последното ,не знам защо ви го споделям, сигурно да не разчитате някой да ви ги лее - уплаха от това да смe ЧОВЕЦИ, ще си мине сам.