Изкуството да можеш

 Оказа се, че за първи път в краткия си живот, осъзнавам на 100 % , какво удоволствие е готвенето.
Не ме слагайте веднага в категорията - домакиня - напротив.
Пресолявам, порязвам, препържвам - просто малък ад на кулинарията.
Ако имате обаче,само и най - бегла идея, колко КЕФ, без извинение за жаргона, може да си достави човек, създавайки уникална красота и вкуснотия.
Не че исках да ставам много популярна, нито много ВСЕМОЖЕЩА, ама пък защо да не се изфукам...
Суши.. Това е думата на моята фукня.
Какво си мислим, докато лакомо вкусваме кръглите парченца амброзия?
Лесна работа. Ориз на око, водорасли и там някаква риба.
Да ама не. Лесното никога не е достатъчно лесно.
Психология
Спокойствиe
Цвят
Едно врътване и си там.
Философия
Отношение
Ритуал
И всички предразсъдаци, мисли и представи остават някъде далеч, до дъното на самият спомен.
Респектирана съм от умението на човека, който ми отвори очите за това.
Търпението му, премереното действие, лекотата в движението.
Удоволствието и нетърпението да се научиш.
Под пръстите ти се раждат шедиоври, подреждат се картини, палитрата на цветовете оформя пейзажи - да ти е жал да докоснеш. 

И аз бях част от това...При това една малкото ми идеи, които докарвам до край..Смея да кажа успешено .
Шеф Марков, БЛАГОДАРЯ !
А ти...ти ако искаш да почувстваш магията...следи внимателно, ще има още уроци по сръчност и създаване на красота при това скоро.