Скорост в минало време

Изваля се душата ми.
После тръгнаха охлюви, по вече опънатите ми мисли.
Мечтаните неща са най- трудни за живеене.
Измерваш разстоянието, на уж скъсяващото се междучовечие...?
Познаваме ли се изобщо ?
Поставяне на цели, не носят  винаги  медали за гордост.
Центрофугиране на чувства.
Кой ще научи охлюва как да обича.

Ноктюрно

Ще взема да емигрирам с собствената си кожа.
Едно пробуждане и скок в стомашният си сок.
Бях сигурна, в тихата  амнистия.
Днес, обикновен ден ,
на нов ред.

Безплатното свърши, висящите емоции също

Атрофия на кости и чувства.
Кой ще разходи старата госпожа ?
Не бързайте, с думи не се разминават
безпомощност и суета.

Клинично обречени връзки.
Кой ще вкара въздух между тях ?
Не става да прикриваш с ръцете факти
остават кървави следи след тях.

Лекуваме и ликуваме с илюзии.
Кой ще спре безплатният ни панаир ?
За всяко наранило някого деяние,
ще трябва ние да платим.

Подпис :
Социално министерство без портфейл

xxx

Защото с тъга се избърсва тъгата,
когато сълзите ти си тръгват сами
когато оставят следи в тишината
когато след тях тъгата самотно тъжи.

Без право да делител

Дърпаш на конец трохата, с която искаш да ме съблазниш.
Да напълниш устата ми с емоционална диария.
Ето ме, провесила крака, от своите 36 етажа.
Едната обувка бавно се свлича от стъпалото ми, сякаш да ми покаже, как не всичко зависи от мен.
Да, аз вече не съм най -най, че после да е и по.
Друго е вече.
Диафрагмата ми вие от болка, от всичките вопли по теб.
Очите ми - избодени с карфици и те кървят.
Къде съм ? Изгубената ми душа тича в друга посока.
Все едно е тогава,  в какво ще превърна, никога не облечената си венчална рокля.
Подареното слънце стопява конеца, от трохата, троха е останала само.
Дърпай, пътят си знае конеца.
Мене ме няма.
Преядох  - честито.

За лека нощ рано сутрин

Застрашени .
Моята същност.
Дъх и тяло.
Въображение.
Опостушение.
Задължение.
Пренебрежение
Суеверие.
Оставам ти да напишеш сценарият на сериала
Актьорският състав си избирай сам.
Използването на транквиланти не е необходимо.
Пристрастяването е в ДНК -то ни.

Аларма в 5

Публично ще те компрометирам.
Отключи фибрите ми и ги остави да чувстват.
Изпълни погледа ми с цветове и блясък.
Постави и  пръстов отпечатък по душата ми.
Сега ме гледай  как се оплитам.
Посипано  място за двама.
Отваряй мечтите ми.
Познавай чертите.
Поставяй шаблон на обичта.
Притискай сърцето си и чувствай музиката от душата.
Стоя в ъгъла на измисленото от теб.
Събуди ме, когато мине реалната вода.